КАПОЕЙРА е бразилско бойно изкуство.
Легендата разказва, че на робите в Бразилия е било забранено да се бият по между си, за да не се контузват (Господарите си пазели "стоката"). За да разрешават конфликтите си по физически начин, боят бил превърнат във формата на танц. Думата "capoeira" означава "висока трева".Подобно на Капоейра в области с африкански роби възникват други форми на бойни танци. Например в Куба е разпостранен танцът Мани. Първоначалните форми на капоейра може да се разглеждат като разновидност на улични боеве. Капоейристите се събирали в банди в крайбрежните градове на Бразилия: Рио Де Жанейро, Ресифе, Салвадор де Бая. Предполага се, че днешната капоейра е доста по-различна, от това, което се е практикувало в големите бразилски градове в началото на 20ти век. В периода 1889-1937 тренирането на капоейра в Бразилия е било забранено и се е наказвало от 6 месеца до 2 години. Не толкова поради естестеството на капоейра, а поради опасения, че капоейристите могат да пречат на сигурността. Голяма част от тях били престъпници и рекетьори. Поради това капоейра се смятала за атрибут на уличния бияч. През 1937 диктаторът Хетулио Варгас премахва забраната с надеждата да превърне капоейра в национален спорт. Тази идея му хрумва, след демострация от местре Бимба, който модифицира уличната капоейра във формата на Luta Regional Baiana. В този стил той интегрира елементи на батуке и на азиатски бойни изкуства, за да увеличи ефективността. Преди да се въведе система за изучаване, капоейра се изучавала предимно с подражаване. Изхождайки от новата система, капоейра се разделя на две основни течения: капоейра режионал и капоейра ангола. Ангола, популяризирана от местре Пащиня, твърди, че е по-близка до африканските корени на капоейра. Голяма част от школите по капоейра практикуват капоейра контемпоранея, което е смесен вариант между ангола и режионал.